Открийте вашето нормално хранене | ipokratis.bg

Меню
Начало / Полезно / Как решаваме колко да ядем?

Полезно

Как решаваме колко да ядем?

За представата ни за "достатъчно"; за преяждането; за страха от глада и още нещо

Как решаваме колко да ядем? Можете ли да отговорите на този на пръв поглед лесен въпрос? Може би ще кажете "Знам кога да спра" или "Имам представа за точната порция", или "Просто знам"...

Отговорът на въпроса"Колко да ям" се крие назад в детството ни и на дълбоко в психиката ни. Нека видим колко назад и колко надълбоко. Това ще ни помогне да си отговорим на въпросите "Какво означава нормално количество; "Защо преяждаме?" и "Можем ли да контролираме и да актуализираме когнитивната си оценка за количество храна?"

Да започваме.

"Ям наравно с татко!"

Като дете се гордеех, че ям наравно с татко. И наистина изяждах същото количество храна като него, грижливо разпределено в чиниите ни от мама. Аз бях на 5, а той на доста повече. Моят стомах е бил колкото моя юмрук, а неговият доста по-голям...Но мама ни обичаше поравно и любовта и се изразяваше с храна. С равно количество храна.

За мен, както и за всяко друго дете в същата ситуация, подсъзнателно започва да се създава представа за нормална порция храна. И това не е порцията, която мe нахранва, а порцията, която е голяма.


"Стигна ли ти храната? Сигурно си гладен?"

Ако имате деца, които са ходили на ясла или градина, сигурно тази ситуация ви е позната. Родителите винаги се притесняват, че децата им не са хапнали добре през деня...Един от първите въпроси, които им задават, когато ги вземат от градина е "Гладен ли си?" Дори и да не са гладни, децата рядко ще откажат подадената закуска...

Какви послания им предаваме с тези наши действия? Показваме им, че не е нужно да си гладен, за да ядеш. Внушаваме им, че количеството храна в яслата/градината е малко, а именно порциите там са напълно съобразени с физиологичните нужди и възрастта на нашите деца.


"Сeга Аз решавам!"

Всеки човек стига до момент, в който трябва да започне сам да взима решения за своето хранене. Най-често този момент настъпва, когато влезем в университет. Какво се случва с храненето ни тогава? Най-често в този период от живота си сме с ограничен бюджет и "неограничени възможности". Независимо дали вече имаме изградени правилни хранителни навици или не, най-малко време и средства отделяме за храненето си. Или започваме да ядем fast food всеки ден или ходим в по-нисък клас ресторанти, където порциите са огромни, за сметка на качеството.

На какво ни "учи" този период от живота ни? Че можем да ядем по един път на ден, но добре; че нормалната порция е огромната порция...

 

"Мама знае най-добре..."

И постепенно стигаме до момента, в който имаме собствени деца. Несъзнателно им предаваме нашето мерило за "нормално" количество, когато става въпрос за храна. Разбира се, ако сме осъзнали собствените си грешки, опитваме да предпазим децата си от тях. Опитваме да изградим заедно правилни хранителни навици и обективна когнитивна оценка за количество. И това е най-доброто, което можем да направим за тях.

 

Когнитивна оценка за количество и синдромът на "страдащи", "агонизиращи" и "умиращи" хора на режим

Оценката на количеството силно се влияе от странични фактори, както се убедихме и от примерите по-горе. Влияе се от рекламата; от различните стандарти в порциите на отделни ресторанти, държави, семейства; от възпитанието ни, както и от желанието ни да отслабнем.

Всеки от нас има изградена когнитивна (познавателна) оценка за нормално количество храна и винаги изхожда от нея. Поради тази причина понятията "малко", "много", "достатъчно" са безкрайно сложни и субективни и най-трудния критерий за тяхната оценка е, че хората са толкова различни. Интерпретациите им биха могли да са толкова, колкото е населението на земята.

В работата си понякога получавам съобщения от клиенти, които ме информират, че "умират", "агонизират" или "припадат" от глад. А моята методология отрича гладуването. И подобни съобщения ме стряскат. Започвам да си мисля, че може да съм допуснал грешка в режима. Какво се оказва?

Оказва се, че 80% от клиентите ми, които "агонизират", "припадат", "умират" от глад все още не са стартирали режима си. А останалите 20 % са го започнали преди 1-3 дни. Тези които не са го започнали преценяват, че ще са гладни само като прегледат посочените в режимите им грамажи.

Струва им се, че например 150 г месо с 200 г зеленчуци ще им е напълно недостатъчно да се нахранят. Но дори не са опитали. Когнитивната им оценка за храната им пречи да допуснат, че може би досега са консумирали прекалено много храна. И че именно това е причина да са с наднормено тегло в момента. Те правят обратния извод - не че досега са яли прекалено много, а че количествата в точния за тях режим са прекалено малки... За съжаление това често става причина дори да не стартират режима си. След като си поговорим и обсъдим количеството, вдъхна им кураж и ги помоля да спазват режима си поне една седмица, 99.9% от тези, които са се осмелили да започнат споделят:

Имала съм тотално грешна представа за грамаж. След като започнах да спазвам режима разбрах,че 50 грама от любимото ми сирене е едва една четвърт от това,което съм яла преди. И още много други разминавания...Надявам се с ваша подкрепа да променя вредните си навици – освен килограмите,които ми тежат,това е също много важно за мен

 

По време на режима разбрах, че е по-трудно да “нахраня” очите си, все ми се струваше, че количеството ще ми е малко, а всъщност ми беше достатъчно. Спазвах абсолютно стриктно всичко, чувствам се добре, вече ми е много по-леко, нямам подуването на стомаха. Благодаря ви.


Нормално е да ми се струват малки порциите при положение, че съм яла двойно...Сутрин се събуждам без отоци, заредена с добро настроение и силна вяра в крайния успех. Благодаря!

 

Процесът на познанието е постепенно разузнаване, справяне с грешните представи и прилагане на метода на "проба-грешка", докато разберете какви са необходимите ви количества храна. Подобно "изследване" и самоопознаване изисква спокойно съзнание и рационално мислене, докато откриете подходящите за вас количества. Спазването на хранителен режим, съобразен с вашите килограми, хранителни предпочитания, здравословно състояние и начин на живот, ще ви помогне лесно да откриете точните за вас количества и да превърнете правилното хранене в навик.

Ключовата дума свързана с количеството, е "достатъчно".

 

Колко е "достатъчно", когато говорим за храна


Тук ще бъда кратък.

"Достатъчно" е количеството, което е необходимо, за да задоволи глада ни.

Но тук се намесват страха от глада и лакомията.

Къде е границата, онази тънка линия, която разделя глада от лакомията? Наистина тънка - като острието на бръснач. И равновесието върху нея е изключително трудно!

Чували сме съвета да ставаме от масата леко гладни. Лично аз обаче се убедих, че този съвет не работи. Рискът да останем гладни е доста по-голям и следва, че по-късно ще изтърва контрола над себе си и ще преям. Затова си създадох навика да ставам от масата при първото съмнение, че прекалявам. Така ми е по-спокойно и комфортно, а и поведението ми ме кара да се чувствам горд, гледайки сътрапезниците ми, които се оплакват от тежест в стомаха, но продължават да ядат...

Моят съвет е:

Спрете да се храните точно в онзи момент, в който се появи първото ви подозрение, че прекалявате.

Да се храня умерено, достатъчно, нормално съвсем не означава, че оставам гладен, а че приемам онова количество храна, което ми е необходимо.


Експериментирайте, слушайте тялото си, подлагайте когнитивната си оценка за количество на тестове. Можете да откриете вашето нормално хранене! Когато това стане - постигането и задържането на желаните килограми ще се случи лесно и естествено. И това ще бъде краят на диетите. 

Ако желаете да ви изготвя индивидуален хранителен режим, разгледайте програмите и изберете вашата от тук >>

 


 

Искате ли съвети, идеи и рецепти за Вашето хранене, директно във Вашата поща?


Използваме "бисквитки", за да улесним ползваемостта на Сайта. Вижте нашата политика за бисквитки.
X